Log in

I forgot my password

ВАЖНИ ТЕМИ
Who is online?
In total there are 5 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 5 Guests

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 17 on Tue Jan 23, 2018 8:38 pm
staff;
hilda; admin; fc: elle fanning;
adrian; admin; fc: andy black;
maola; global mod; fc: gal gadot;

Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувай за мен в BGTOP

New Kind of Animal

Go down

New Kind of Animal

Post by Eliss on Tue Jan 30, 2018 8:56 pm

Повтаряше наум всичко, което трябваше да направи. Всяка една стъпка от ритуала, който ѝ каза онази възрастна жена. Не знаеше дали може да ѝ се довере изцяло. Паметта я лъжеше прекалено много. За онези кратки трийсет минути поне седем пъти сбърка името на Ел след като ѝ го бе повторила поне още толкова пъти. Постоянно забравяше докъде бе стигнала с разказа си. Честно откланяше темата към някакъв спомен, който ѝ бе изкочил в момента. Момчието нямаше друг избор. След като бе прекарала месеци в търсене на нещо. Каквото и да е. Лъч надежда, че може би търсенето на единствения човек, който е значел нещо за нея в целия ѝ живот, няма да се окаже пълна загуба на време. Трябваше да знае какво се бе случило с Ронан. Някой ѝ бе казал, че го виждал. Други стари познати казваха, че са  видели да изкарват овъгленото му тяло от странноприемницата. А сънищата, които сънуваше нямаше как да ѝ помогнат да разгадае кое е истината. Трябваше да търси начини. Трябваше да намери начин. А цялата надежда в нея гореше, че може би, с някакво чудо, Ронан ще е жив. Ще могат озаедно да пазят гърбовете си, заедно срещу света. Само да успееше да го намери.
Постави всичко такак както се очакваше от нея. Нарисуваните руни, които не бе сигурна, че е направила правилно. Никога не я бе бивало в рисуването. Освен това ръката на възрастната жена бе треперила прекалено много докато ги рисуваше върху парчето пергамент с въглен, който в последсвие се и размаза от дългия път прекаран в кожената ѝ чантичка. Отстъпи крачка назад, за да хвръли финален поглед.
- Нека се получи! - прошепна тихо на себе си и на всички онези сили, ако въобще съществуваха. Природа. Съдба. Късмет. Както и да ги наричаха, трябваше им помощта им, за да стане всичко така както трябваше, а не да се обърка. Преглътна нервно. Взе тънката факлата, която досега бе седяла забита в земята. Запали внимателно всяка една от четирите свещи. Аромата на восък напомняше миризмата на църква и за момент на момичето ѝ се повдигна. Ненавиждаше този мирис, но нямаше какво да прави. Постави факлата на мястото ѝ и отново отстъпи. Личеше си, че за пръв път щеше да призовава демон... да вика за помощ демон... да говори с демон? Дори нямаше идея как се водеше това, но нямаше и голямо значение, защото мислеше да го използва един единствен път в живота си. Не вярваше в ''злите сили'', който ''крадат от душата ти'. Нито в самия дявол като олицетворение на всичко зло. Но вярваше в задлъжняването и значеше, че живота става все по-труден когато оставаш длъжник на някого. Особено ако основната ти цел бе да избягаш по-надалеч от всичко живо, за да запазиш свободата и живота си.
- Мамон... - каза първоначално тихо с липса на всякаква увереност. Ами ако се получеше и демона не беше в настроение? Ако нещата се объркат? Имаше страннен сън предната нощ, която като всеки друг сън или видение, нямаше идея какво значи. Прекалено абстрактно, прекалено объркано.
Извади тънката кама за всеки случай. Трябваше да има с какво да се защитава дори той да бе демон и да изглеждаше смело да се изправя с нещо подобно пред подобно същество.
- Мамон.  Ела при мен. - звучеше глупаво. Изглеждаше глупаво. Като цяло - беше глупаво. Не беше късно да се откаже... поне така си мислеше. И все пак повтори отново името му, но този път с увереност, че ще стане.
avatar
Eliss
Chosen
Chosen

XP XP : 154
Мнения : 146
Създаден : 2018-01-25

Back to top Go down

Re: New Kind of Animal

Post by Mammon. on Wed Jan 31, 2018 8:58 am

Отмерени крачки отекваха по дългия коридор, обсипан с бели цветчета. Обувките оставяха грозни черни следи от кал по светлосиния кадифен килим, водещ  до олтара. Бавно в пространството се приплъзна аромата на прясна кръв. Демонските очи засвяткаха в червено, за да се насладят изцяло на момента. Едната бледа длан се спуска към треперещото рамо на булката, за да я подкрепи.
Гледах не нея с обожание, а това, което бе извършила току-що. Тя бе от малкото си клиентки, с които се гордеех накрая. Но това... Това вече бе истинско произведение на изкуството. Труп върху труп, нахвърляни на купчинка, заедно образуваха малка красива планина в скучната и зле украсена церемониална зала.
- Съвършенство! – изкоментирах, вдишвайки още веднъж с цялото си същество. Днес бе от най-радостните ми дни. Един мой шепот стигаше на момичето. Само един.
- Какво...Какво направих!? – едва се откъсна от нея. В доскоро жестоките й очи бързо се впи ужасът от реалността.  От вината, която не би могла да проумее и с която не би могла да живее.
- Необходимото, скъпа моя! – побързах да отсека, но не го правех с цел успокоение на нейната съвест. Беше твърде забавно, аз да оставя нейният плач да провали момента. Исках да се порадвам още малко. – Направи необходимото!
- Аз... А-аз ли го направих..? – попита с искрената надежда да й кажа лъжа, но аз предпочетох да замълча и обърнах гръб на нуждаещата се от опрощение. Не това предлагах аз. Не това, не изкупление и прошка, а точно обратното. Казвах им онова, което искат да чуят, но накрая ги оставях да приемат реалността. Нямаше по-голяма разруха от това да живееш в лъжа, но да умреш с истината за себе си.
С леко танцувална стъпка се отправих към съвършенството, струпано до олтара. Най-горният труп беше този на свещеника, който обикаляше глупавите сватби и венчаваше пред боговете двама слепи люде, които всъщност нямаха нужда един от друг. Както сега.
- Ако не беше толкова алчен, сега можеше да си жив и дори да спасиш някого тук.- изсмях се в безжизненото му лице и откъснах от врата му златния кръст. Бая голям кръст. И също толкова безполезен срещу злото. Но нали златото бе по-скъпо от среброто. Божи  човек или не, хората винаги се изхвърляха в старанието си да имат всичко, най-хубавото.
Сложих дългия синджир с кръста около моето вратле, и се посочих на публиката.
- На мен ми отива повече, съгласни ли сте? – гърлен смях разтресе помещението, придружен от звука на разтварящи се черни криле. Това беше чувството да доминираш. Да виждаш как мрака ти надвива светлината. Как всяка надежда бива стопена като восък.
Литнах до другия край на помещението, за да си взема кралския стол. Поставих го на върха на купчинката от кървави торсове и се настаних върху него. Облегнах гръб на високата и плюшена облегалка и вперих триумфиращ поглед в разпадащото се същество до олтара. Бедната Лиза.
- Не! Това не може да е вярно..Не съм аз! Не съм строила нищо!
Мда, отрицанието беше следващата фаза на лудост. Само се надявах да не зацикли на нея много дълго.
- Ти! Ти беше! Точно така...т-ти ме накара да извърша това! – последва обвинението. Учудващо бързо сменяше фазите, дори си помислих да й заръкопляскам. Вместо това й дадох снизходителната си усмивка и заговорих с ангелски глас. Дори да не ви се вярва, имах и такъв.
-  Аз само ти дадох смелостта да го извършиш, мила! – всяка моя дума отекваше мощно - Планът си беше твой, също както оръжието. То е в твоите ръце, а аз дори не съм го докосвал. – когато довърших, двойката вече бе паднала на коленете си и бе запушила уши с окървавени длани.
- Но аз... Аз исках просто една спокойна сватба. Само това. Затова те повиках! – кресна накрая, и се стигна до смесица от две фази. На съжалени и гняв.
- И я получи, скъпа! Най-спокойната и тиха сватба на света, без напрежение и погледи. Без врява. – отвърнах спокойно като скръстих крака върху трона си.
- Не това исках! Трябваше да сме ние с Чарлз, само двамата... Да се оженим тайно... на пясъка, по копринени роби и сандали..
- Е, пропусна за уточниш детайлите... – промърморих между хлипанията на брюнетката- Взе да ми става досадно, както винаги. Не ме вълнуваше дали ще приеме вината си, или ще я прехвърли върху мен или пък „съдбата“. Знаех само, че след малко ще ми писне и ще си намеря нова играчка. – Виж какво, миличка... Единственото, което ти дадох, бе смелостта да направиш мечтаната си сватба! – отсякох с една октава по-високо, за да надвикам нейния плач. – Ти сама избра това!  Спомни си!
- Не, не, не, млъкни! Не го исках, не го сторих аз, не съм виновна...! – отрицанието на фактите продължаваше, но аз знаех, че няма да е вечно. Виждах го в погледа й. Беше уморена и скоро щеше да се предаде. Но може би нямаше да я дочакам. Беше пределно ясно, че щеше сама да приключи живота си. Достатъчна й беше безмълвната публика под моя стол.
„Мамон.  Ела при мен.“ – лек полъх довя призивът към мое величие и той погали ушите ми приятно.
- Е, време ми е да вървя! – рекох по-скоро на себе си и отново разперих криле. За един ми изчезнах в мрака на нощта, оставяйки момичето само в ужаса и агонията му. Вече не беше моя грижа.
Появих се  с един грандиозен замах на черните криле. Изгасих досадните миризливи свещи, които караха всеки да изпита отвращение. Отвях странните значи, разпилени по земята и те звучно де разбиха в съседната стена. С две думи – успях да стресна следващия си клиент, а още не се бях и представил. Не че беше нужно, впредвид че тя си ме очакваше.
- Ти ли ме повика? – зададох леко реторичен въпрос и щом видях бавното й кимане, усмивката разцъфна на лицето ми. Направих две крачки напред, скъсявайки разстоянието помежду ни. Тя се закани да използва оръжието си, но то вече не беше в ръката и усетих кака замръзна на място, притисната към хладната стена. – Не се бой, тук съм не за да те нараня, да ти помогна. Знам, че ме призова с причина. – шепотът ми почти погали нежното й лице. – А, и следващият път не е нужно да използваш подобни неща, достатъчно е просто да произнесеш името ми три пъти! – подшушнах в ушето й като се отдалечих отново, за да й върна личното пространство. Чух как опита да нормализира дишането си и се подсмихнах доволно.
- Е, каква е причината да ти трябват услугите ми... Елизабет?
avatar
Mammon.
Demon
Demon

XP XP : 193
Мнения : 187
Създаден : 2018-01-28

Back to top Go down

Re: New Kind of Animal

Post by Eliss on Mon Feb 05, 2018 11:06 pm

Въздуха в стаята се раздвижи. Вещите на земята се раздвижиха лекичко, а след секунди изхвърчаха настрана. Свещите изгаснаха. Толкова труд отиде по дяволите. Бе се опитала да се увери, че нещата ще се получат и перфектното изпълнение на пода бе поне малък повод за гордост. А сега вече го нямаше. Разпиляно по целия под като проста мръсотия покрила пода.
Само че пред себе си имаше много по-голям проблем от проста бъркотия. Получи се. Ритуал. Призоваване. Повикване. Каквото и да бе правилното наименование на това, което направи преди малко - то работеше. Пред нея седеше истински мъж от плът и кръв. Мамон? Винаги си бе представяла демоните с малко повече рога или грозно изкривено лице, но на този тук му липсваха всякакви подобни характеристика. Приличаше на човек като всеки друг, като изключим крилете от преди минута. Нямаше идея какво да прави от тук нататък. Честно казано, до последно имаше леки съмнения дали нещатата ще се получат както ги планираше и какво по точно щеше да изкочи пред нея. Преглътна нервно без да отговаря на въпроса му. Вместо това леко кимна с глава все още в шок от случилото се пред очите ѝ. Очевидно тя го бе повикала, защото нямаше други в стаята, а и даваше вид, че го е очаквала. Камата в ръката ѝ ...
Оръжието не беше в ръката ѝ, а това я правеше напълно уязвима. Нещо, което не биваше да си ако смяташ да се изправяш пред демон. А когато въпросния реши и да се приближи към теб без никакъв проблем започваш да се питаш направи ли една от най-големите грешки в живота си. Глупаво ли постъпи като реши да се забъркваш с подобна тъмнина, когато толкова дълго време си се опитвал да си под светлината.
Усети дъхът му по кожата си и тръпки я побиха. Тя наистина беше безпомощна срещу подобно същество. С едно помахване на крилата си бе отвял всичко, което бе редила с часове. Можеше само да си представи какво можеше да направи с нея ако го ядосаше или направеше нещо, което не бива. Засега изглеждаше сравнително дружелюбен макар отнемането ѝ на каквото и да било лично пространство. Трябваше да си върне камата час по-скоро, за да си възвърне увереността, че все някак може да се защити макар това да бе само илюзия.
Пое си дълбоко дъх щом демона се отдръпна от нея. Опита се да си върне хладнокръвния вид, но щом чу името си между устните му нова вълна тръпки преминаха по тялото ѝ. Трябваше да го очаква. Той беше демон. Със сигурност имаше своите начини да узнава имената на онези позволили си да го призоват. Това не правеше факта по малко поносим. Чувството, че той може да знае всичко за нея, а тя нямаше и идея дори дали може да му вярва, я караше да се чувства в още по-неизгодна позиция. Само че бе единственият ѝ вариант да реши проблема си. Единственият изход, до който никога не бе предполагала, че ще стигне.
След като върна нормални я си пулс и вече не бе опряна до стената успя да върне първоначалната си идея в главата. Оправи косата си, а след това впи поглед в демона.
- Искам да намериш един човек. Казва се Ронан Грейсън. Трябва да разбеа дали е все още жив. - гласът ѝ леко потрепери при изричането на името му. Не можеше да си представи да е мъртъв. Не искаше да вярва в подобно нещо. Мъртъв заради нея. Макар да бе живяла с вината години наред имаше една искра надежда, че може би все още бе някъде там, а това ѝ даваше известни сили да продължава да го търси докато не го намери. Нямаше да се спре преди да знае със сигурност какво се е случило.
- Готова съм да платя каквато и да било цена. - кза решително и вдигна камата си от земята. Осъзнаваше, че няма смисъл да я размахва наляво и надясно, затова я прибра отново в ножницата на кръста си.
avatar
Eliss
Chosen
Chosen

XP XP : 154
Мнения : 146
Създаден : 2018-01-25

Back to top Go down

Re: New Kind of Animal

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum